Информация за Черноморски сафрид
Черноморският сафрид (Trachurus mediterraneus ponticus) е морска риба от семейство Сафридови, чийто ареал обхваща Средиземно море, Черно море и източната част на Атлантическия океан – от Бискайския залив до Мавритания. В Черно море той е широко разпространен и добре познат сред рибарите и почитателите на морската кухня. Тялото му е удължено, леко странично сплеснато, покрито с дребни люспи. По дължината на страничната линия се намират костни щитчета, които представляват характерна черта за този вид. Главата е голяма, с изразено черно петно в горната част на хрилното капаче, а долната челюст е по-дълга от горната. Очите са защитени с добре развит мастен клепач, типичен за сафридовите риби. Оцветяването му е ясно разграничено – горната част на тялото и главата е тъмна, почти черна, с нюанси на сиво, зеленикаво или синьо, докато долната част е сребристо-бяла. Размерите на сафрида варират значително – средно достига дължина между 10 и 20 см, но може да нарасне до 55 см при оптимални условия. Максималното установено тегло е около 1,3 кг, а продължителността на живота – между 10 и 12 години. Сафридът е пелагична и придънна риба, срещаща се в широк диапазон от дълбочини – между 5 и 250 метра, а понякога и до 500 метра. През деня обикновено се задържа в дълбочините, а вечер се издига към повърхността, следвайки храната си. Хранителният режим му включва зоопланктон, дребни рибки (хамсия, цаца, сардина, аншоа), както и различни видове малки ракообразни. Размножителният цикъл на сафрида е ясно изразен и преминава през три фази – предрепродуктивна (януари – април), репродуктивна (май – август) и пострепродуктивна (септември – декември). През активния размножителен период се наблюдава чифтосване и хвърляне на хайвер, който е пелагичен, с размер между 0,71 и 0,92 мм. Ембрионалното развитие трае 24–26 часа, в зависимост от температурата на водата. Половата зрялост настъпва на около 2 години, при дължина 16 см – еднакво за двата пола. През 80-те години на XX век популациите на сафрида са били сериозно застрашени от интензивен свръхулов, което налага регулации и въвеждане на квоти за улов. Благодарение на тези мерки, бройката на сафрида в Черно море започва да се стабилизира, като и до днес той остава важен стопански и екологичен вид.