Информация за Каракуда
Каракудите, известни още като караси или таранки, са сладководни риби от семейство шаранови, които се отличават със своята издръжливост и способност да обитават водоеми с ниски кислородни нива и бедни условия. В България най-разпространени са два вида – сребриста каракуда (Carassius gibelio) и златиста каракуда (Carassius carassius). Те населяват застояли или слабо течащи води, като предпочитат езера, гьолове, блата, стари речни корита, баластриери, микроязовири и долните, бавни участъци на реките. Каракудата има високо и странично сплеснато тяло, по-прибрано и тромаво в сравнение с това на шарана, от когото се отличава и по липсата на мустачки. Размерите ѝ са по-скромни, като повечето екземпляри рядко надвишават 25–30 см и тегло около 500–800 г, макар че в богати на храна водоеми могат да достигнат над килограм. Каракудата е всеядна, като основната ѝ диета включва водорасли, растителни остатъци, фитопланктон, детрит, червеи, ларви и дребни безгръбначни. Видът проявява висока екологична пластичност и е способен да оцелява в екстремни условия – включително в замръзнали или пресъхващи водоеми, благодарение на забавен метаболизъм и устойчивост на недостиг на кислород. Известно е, че каракудата може да оцелее дори в кална локва, при условие че има минимално количество вода. Поради тази си устойчивост, тя е широко разпространена не само в България, но и в цяла Евразия, като е интродуцирана и в други части на света. Размножаването ѝ се извършва през пролетта и началото на лятото, като видът е известен с възможността си да се кръстосва с други шаранови риби. Каракудата не е известна с бойни качества при улов, но се цени сред начинаещи риболовци и заради кулинарните качества на месото ѝ, което е сочно и подходящо за пържене. Благодарение на широкото ѝ разпространение и лесен улов, тя заема стабилно място в спортния и любителския риболов.