Информация за Лефер
Леферът (Pomatomus saltatrix), познат още като чернокоп в млада възраст и гофан в някои региони, е хищна морска риба и единственият съвременен представител на семейство Леферови (Pomatomidae). Това е широкоразпространен вид в топли и умерени морски води, включително Черно, Средиземно и Егейско море, и представлява важен обект както за спортния, така и за професионалния риболов. Тялото на лефера е издължено и странично сплеснато, покрито със сравнително ситни люспи, като се отличава с мощна, раздвоена опашка, която му позволява да развива изключителна скорост при лов. Цветът на гърба варира от сивкаво-синьо до зеленикаво, преминаващ в сребристобяло по корема. Устата му е широко отворена, снабдена с мощни челюсти и остри, насочени навътре зъби, които лесно разкъсват плячката. Първата гръбна перка е бодлива и обикновено прибрана в специална бразда на гърба, докато втората е по-дълга и мека. Максималната му дължина достига до 100 см, а теглото – до 15–20 кг, макар че по-често се улавят екземпляри между 30 и 70 см. Леферът е изключително активна, стадна риба, която извършва сезонни миграции с цел размножаване, хранене и зимуване. Тези миграции са свързани със светлинния режим и температурата на водата и започват обикновено от януари, когато започва придвижването към северните части на ареала му. В България най-често се среща по Черноморското крайбрежие, особено в периода от късна пролет до есен. Размножителният период обхваща месеците май до септември, като половата зрялост настъпва около 2–3-годишна възраст. Женските изхвърлят хайвера си по време на движение – във водни течения, където мъжките го оплождат. Всеки индивид може да произведе от 400 000 до над 2 000 000 яйца, в зависимост от размера. Яйцата са пелагични, съдържат маслено капче и се излюпват за около 44–48 часа, при благоприятни температури (обикновено между 18 и 24°C). След излюпването, малките (чернокопчетата) растат бързо и образуват плътни ята, често в близост до бреговете. Докато са млади, те се хранят с планктон, малки ракообразни и ларви на риби, но с порастването се превръщат в агресивни хищници. Възрастните екземпляри проявяват изключително силен ловен инстинкт – те атакуват ята от дребни риби, включително херинга, цаца, хамсия, сафрид, карагьоз, сардела, скумрия, както и скариди и калмари. Често ловуват дори след като са сити, и не спират, докато плячката не бъде напълно разпръсната. Проявяват канибализъм, като не се колебаят да нападнат и собствените си малки при липса на друга храна. Месото на лефера е бяло, мазно и вкусно, което го прави предпочитан за печене, пържене и мариноване, особено в крайморските региони. В кулинарията се цени заради наситения си аромат и фина структура. Поради ловната му природа и борбен характер, той е и желана трофейна риба сред риболовците, особено в летните и есенните месеци, когато се приближава към брега.