Информация за Липан
Липанът (Thymallus thymallus) е сладководна риба от семейство пъстървови (Salmonidae), близък роднина на пъстървите, но със свои характерни особености. Родом е от студените и чисти води на Европа и Азия, но в България е въведен изкуствено чрез внос на оплоден хайвер от Чехия, като първоначалните зарибявания са извършени в реки от Стара планина и Родопите – най-вече в районите около Ловеч, Пазарджик и Смолян. Макар и рядко срещан, липанът е силно ценен от риболовците, както заради естетиката и поведението си, така и заради трудността на улова. Едно от най-отличителните му анатомични белези е голямата, висока и шарена гръбна перка, често наричана „платно“, която има между 15 и 25 лъча и е богато оцветена – с виолетови, сини, зелени и червеникави тонове, които преливат и проблясват на слънце. Тялото му е елегантно, вретеновидно, покрито с малки сребристи люспи, а окраската включва всички цветове на дъгата, най-ярко изразени при зрелите индивиди. На вид прилича на пъстърва, но устата му е по-малка, напречна, с много слабо развити зъби, почти незабележими. Обикновено липанът достига дължина между 40 и 50 см, но при добри условия може да нарасне и до 60 см и 2–3 кг. Половата зрелост настъпва на възраст 2–3 години при мъжките и 3–4 години при женските, когато те достигат размери между 24 и 53 см. Продължителността на живота е около 14–15 години, като растежът е бавен. Размножителният период настъпва през март–май, когато температурите на водата започнат да се покачват. През този период липаните извършват къси миграции нагоре по течението, търсейки чисти, каменисти участъци с подходяща дълбочина и кислородно съдържание. Женската снася между 1000 и 7000 хайверни зърна, обикновено в малка ямка в пясъчното или чакълесто дъно, след което ги покрива с дребни камъчета, наподобявайки размножителното поведение на речната пъстърва. Личинките остават неподвижни, докато усвоят жълтъчния си мехур, след което започват активно да се хранят. Липанът е много териториален вид, който рядко напуска избраното си укритие. От позиция в близост до дъното или под прикритието на подводна растителност, той наблюдава водната повърхност за падащи насекоми и реагира светкавично при подходяща възможност. След като улови плячката, се връща на същото място. Това поведение може да продължи с дни и дори месеци, ако условията са подходящи. Менюто му включва предимно насекоми, ларви, водни безгръбначни, хайвер на други риби, а при недостиг на храна – и дребни рибки. Най-активен е при прохладна вода и богато кислородно съдържание, което го прави индикатор за екологично здрави речни екосистеми. Заради красотата си и предизвикателството при улов, липанът е изключително популярен в мухарския риболов, особено в планинските райони.