
Информация за Мъздруга
Мъздругата (Leuciscus idus) е сладководна риба от семейство Шаранови, широко разпространена в реки, канали и по-големи язовири с умерено течение и добре обрасли крайбрежни зони. Този вид е познат със своята издръжливост и адаптивност, което го прави сравнително устойчив и лесно разпознаваем в българските водоеми. Външно мъздругата наподобява речния кефал, но при по-внимателно вглеждане могат да се откроят характерни отличителни белези, по които лесно се разграничава. Тялото ѝ е средно високо, елегантно удължено, покрито с относително малки, плътно подредени люспи, които ѝ придават гладък и изчистен вид. Главата е малка и заоблена, с по-къса уста, в сравнение с тази на кефала. Очите ѝ са големи и изпъкнали, което ѝ помага при ориентация в по-мътни или сенчести води. Един от лесно разпознаваемите белези е анатомията на перките. Гръбната перка започва зад нивото на коремните перки, а аналната перка е с характерна вдлъбната форма и тъмночервено оцветяване — за разлика от изпъкналата и по-светла при кефала. Опашната перка е дълбоко изрязана, което улеснява рибата при бързи маневри и резки движения в тясно обрасли водоеми. Мъздругата е стадна риба, предпочитаща да се движи в компактни групи от индивиди с близки размери, което ѝ осигурява по-голяма защита от хищници. Среща се както в течения с постоянен дебит, така и в стари корита и по-спокойни участъци, където намира укрития край мостове, паднали дървета и потънали клони. Полова зрялост настъпва около третата година, а размножаването се извършва в края на март и началото на април. През този период рибите мигрират към плитки участъци с каменисто или песъчливо дъно, където женската снася хайвера си, който бързо бива оплоден от мъжките. Средната продължителност на живота на мъздругата е 10–12 години, като растежът ѝ е относително бърз, особено през първите години. При благоприятни условия някои екземпляри достигат дължина до 70 см и тегло между 4 и 5 кг. По отношение на хранене, мъздругата проявява всеядност, въпреки че по структура на устата и поведение наподобява хищник. Младите индивиди се хранят с зоопланктон, ларви на насекоми и дребни ракообразни, докато възрастните се насочват към малки мекотели, червеи, насекоми, семена и дори малки рибки, когато има недостиг на друга храна. Това разнообразно меню ѝ позволява да оцелява в различни условия и да поддържа стабилна популация в разнообразни водни екосистеми. Благодарение на вкусното си месо и спокойния нрав, мъздругата е често търсена от любители рибари, особено в по-тихи водоеми, където е лесна за наблюдение и улов.