Информация за Михалца
Михалцата (Lota lota) е единственият сладководен представител на семейството трескови (Gadidae) и произхожда от студените арктически води на Европа и Азия. В България се среща сравнително рядко и обитава предимно дълбоки и студени участъци на големи реки и езера, където водата е богата на кислород и температурата е ниска през по-голямата част от годината. Тя предпочита твърдо дъно с тинести отлагания, избягвайки прекалено скалистите или бурни участъци. Най-често може да се намери в дълбоки ями, както и в тъмни зони с гъста крайбрежна растителност. Не се среща в горните, планински течения на реките и никога не се издига до повърхността, като прекарва целия си живот близо до дъното. Михалцата води изцяло нощен начин на живот – през деня е почти неподвижна, а активността ѝ значително се засилва след залез слънце, като често се приближава до по-плитки участъци в търсене на храна. Поведението ѝ през нощта я прави трудна за наблюдение, но желана цел за опитни риболовци. Тялото ѝ е удължено и цилиндрично в предната част, като се сплесква към опашката. Главата е малка с изпъкнали очи, а устата – широка и закръглена, с ред малки, остри зъби, разположени по челюстите. В центъра на долната устна има един дълъг мустак, характерен белег за вида. Тялото е гъсто покрито със слуз, което прави люспите трудно забележими и почти невъзможни за отделяне. На гърба ѝ се намират две последователни гръбни перки – предната е къса, а задната дълга и стига почти до опашната перка. Аналната перка е също удължена и обгръща задната част на тялото. Опашката е кръгла, а перчиците по гърдите и корема са къси и бели. Окраската е тъмна, зеленикаво-кафява, със случайни тъмни петна по тялото и перките, докато коремът и долната част на главата са бели или сиво-бели. Младите индивиди често имат по-тъмна, почти черна окраска. Полова зрялост настъпва между третата и четвъртата година, в зависимост от местообитанието. Интересен факт е, че михалцата хвърля хайвера си през зимата – в периода декември–февруари, когато температурата на водата е около 0°C. Размножаването се извършва в групи, в плитки участъци с пясъчно или чакълесто дъно и сравнително силно течение. Женската се придружава от няколко мъжки, които участват в оплождането. Хайверът е плаващ, а течението го разпръсква на голяма площ. Макар голяма част от него да не оцелява, михалцата е изключително плодовита – една женска може да отдели над 140 000 яйца. Ларвите се развиват бавно и се излюпват едва през април или май, когато започва пролетното пълноводие. От биологична гледна точка, михалцата е важен хищник в екосистемата – храни се предимно с дребни риби, червеи, ракообразни и ларви на насекоми. Въпреки своята незабележимост и нощен живот, тя играе ключова роля в контрола на популациите на други видове и се смята за индикатор за добро състояние на водоемите.