Информация за Моруна
Моруната (Huso huso) е представител на семейство Есетрови и е не само най-голямата риба в река Дунав, но и най-голямата сладководна риба в света. Исторически са документирани екземпляри с дължина над 7 метра и тегло, надвишаващо 1600 килограма, въпреки че в наши дни се срещат основно риби с тегло между 1120 и 1280 кг. Това я прави истински гигант в сладководните води, както по размер, така и по възраст – някои индивиди могат да достигнат възраст от над 100 години. Моруната се отличава със своята внушителна анатомия, която я различава от другите есетрови видове. Тялото ѝ е дебело, цилиндрично и силно мускулесто, а носът е къс, заострен и лишен от костни плочки, като изпълнява сензорна функция. Устата е изключително широка, заемаща почти цялата предна част на главата, обградена от дебели, месести устни, които ѝ позволяват ефективно да засмуква храната от дъното. В основата на устата се намират четири широки мустачки, които достигат до устния отвор и изпълняват ролята на органи за допир и вкус. За разлика от други есетрови, страничните и коремните костни плочки и шипове са по-слабо развити, което придава на моруната по-гладка и масивна външност. Оцветяването на моруната е характерно с пепеляво-сив гръб, сивобяло коремче и жълтеникав отенък на носа, като тази маскировъчна окраска ѝ помага да се слива с речното или морското дъно. Основната част от живота си моруната прекарва в Черно море, където расте и се храни, но когато достигне полова зрялост, тя предприема дълга миграция обратно към реките, за да хвърли хайвера си, най-често в Дунав. Тези миграции не се случват всяка година – за узряването на половите продукти при големите индивиди е необходимо повече време, а нерядко се случва рибата да се размножава веднъж на пет или дори повече години. Размножителният процес при моруната е впечатляващ – тя отделя хайвера си на гроздове, всеки от които съдържа огромно количество яйца. При едри женски екземпляри с тегло над 1000 кг се добиват над 300 килограма хайвер, който е един от най-ценените деликатеси в света – известен като „черен хайвер“. След хвърлянето на хайвера, както женската, така и мъжките индивиди се връщат обратно към морето, а личинките поемат на своя самостоятелен път надолу по течението. По отношение на хранене, моруната е изразен хищник, като основната ѝ диета включва раковини, черупчести мекотели, както и малки риби като хамсия, попчета, цаца, а също и полупроходни риби като бабушка, които среща по пътя си в реките. Младите моруни предпочитат да се задържат в устията на реките, където храната е по-дребна и с по-меки черупки, подходяща за тяхното развитие. Поради огромната си икономическа стойност, моруната е била обект на интензивен риболов, което значително е намалило популациите ѝ в природата. Днес този вид е застрашен, а уловът му е строго регулиран или забранен в много държави, включително и в България, с цел опазване на този изключителен обитател на сладководните и соленоводните екосистеми.