Loading...

Морунаж

Vimba vimba

BACK
ProductS
Наименование на риба : Морунаж
Латинско име : Vimba vimba
Добавен на : 2024-11-19

Информация за Морунаж

Морунажът (Vimba vimba) е сладководна риба от семейство Шаранови, която все по-често се среща в река Дунав, нейните притоци, както и в някои затворени водоеми и реки из страната. Поради способността си да се адаптира към различни условия, неговото разпространение в България постепенно се разширява, особено в райони с бавноподвижни и умерено богати на кислород води. На пръв поглед морунажът напомня на скобар, поради издълженото и странично сплескано тяло, но при по-внимателно вглеждане се забелязват редица отличителни белези. Килът под тялото, който започва зад аналната перка, е гол и без люспи, докато зад гръбната перка се наблюдава вторичен кил, покрит с извити люспи — характерна особеност, която позволява лесно разпознаване на вида. Гърбът на рибата е тъмносив, с маслиненозелени или синкави нюанси, страните са сребристи и блестящи, а коремът е светъл. Гръдните, коремните и аналната перка са в червеникаво-оранжев цвят, докато гръбната и опашната перка са сиви. Главата на морунажа е сравнително малка, но очите са големи спрямо останалата част от тялото, което е често срещана адаптация при риби, обитаващи по-дълбоки и по-мътни води. Устата е малка и кръгла, с долно разположение, адаптирана за търсене на храна по дъното. Средно морунажът достига дължина между 20 и 30 см, но при добри условия някои индивиди могат да достигнат до 40 см и тегло около 2 кг. Въпреки това, по-големите екземпляри са редки, тъй като този вид расте относително бавно. Морунажът е стадна риба, която предпочита да се движи в компактни пасажи от индивиди с еднакъв размер. Груповото поведение ѝ осигурява по-голяма защита от хищници и улеснява намирането на храна. Обикновено в такива пасажи по-едрите екземпляри не се допускат, което води до естествено групиране според размерите. Това поведение се наблюдава особено ясно по време на пролетната миграция, когато рибите се насочват към по-плитки и спокойни зони, за да хвърлят хайвера си. По отношение на храненето, морунажът е всеяден, но проявява предпочитание към животинска храна. Диетата му включва червеи, насекоми, ларви, ракообразни, както и дребни организми, намиращи се в тинестите или пясъчни участъци по дъното. В периоди на бедност на животинска храна, той не се колебае да премине към растителен планктон или обраствания. Благодарение на адаптивността си, морунажът оцелява в различни среди и играе важна роля в хранителната верига на сладководните екосистеми. Заради добрата си приспособимост, вкусното месо и големия потенциал за популационно разрастване, морунажът постепенно придобива все по-голямо значение за любителския риболов, а в някои региони се правят и опити за полуинтензивно развъждане.