Информация за Платика
Платиката (Abramis brama) е една от най-разпознаваемите риби от семейство Шаранови, известна със своето високо и странично сплеснато тяло, което я отличава от останалите придънни видове. Това е типичен обитател на дълбоките и бавни води, като често се среща в река Дунав, долните течения на вливащите се в него реки, както и в изкуствено зарибени вътрешни водоеми, където се адаптира отлично. Тялото на платиката е сравнително голямо и компресирано странично, а главата ѝ е малка, с характерна устна, разположена в долната част на главата, приспособена за засмукване на храна от дъното. Един от най-отличителните ѝ белези е високата гърбица, разположена точно зад главата в гръбната част. Аналният плавник е дълъг и тънък, а в зоната около него липсват люспи. Люспите на платиката са фини, като окраската варира според околната среда – в повечето случаи е сребристосива, но при по-възрастните риби, особено в чисти води, телата придобиват бронзов оттенък. Плавниците са оцветени в сивкаво до черно, без ярки пигменти. Тази риба е изцяло стадна и обитава придънния слой на водата, където се чувства най-спокойна. Изключително рядко се изкачва към повърхността. Най-често се среща около подводни шавари, дълбоки заливи и ями, особено в места с променливо или слабо течение. Предпочита дъна, съставени от глина и лека тиня, а пясъчните дъна избягва. Платиката е всеядна, но основно се храни с дънни организми, които засмуква с тинята и след това пресява, за да отдели годните за ядене частици. Обича червеи, личинки, пиявички, мекотели, както и растителни остатъци. Тя расте бавно през първите си две години от живота, но впоследствие ускорява растежа и натрупва тегло, особено в богати на храна водоеми. При добри условия платиката може да достигне възраст от 15 до 20 години. Размножителният ѝ период настъпва през пролетта – от април до май, когато температурата на водата достигне между 17 и 20°C. По време на този период, мъжките заемат и защитават територии, където женските снасят хайвера си върху подводна растителност и водорасли. Плодовитостта е висока – между 100 000 и 300 000 яйца, в зависимост от размера на женската. Инкубацията трае около 12 дни, след което новоизлюпените малки се прикрепват към растенията с помощта на адхезивна субстанция, докато усвоят жълтъчния мехур и станат способни да се хранят самостоятелно. Половата зрялост настъпва сравнително късно – на третата или четвъртата година от живота. Благодарение на адаптивността си към различни условия, дългия си живот и социалното поведение, платиката е една от най-разпространените и важни риби в реките и езерата на България, както за екологичния баланс, така и за любителския риболов.