Информация за Сабица
Сабица е сладководна риба от семейство Шаранови, която се среща основно в река Дунав и нейните по-големи притоци. Името ѝ идва от характерната саблевидна форма на тялото – силно сплескано отстрани и извито в дъга, напомняща острието на сабя. Заради тази форма сред рибарите е известна още и с народното наименование калъч, което в превод от турски означава "нож" или "сабя". Тялото на сабицата е дълго, стройно и покрито със средно големи, сребристи люспи, които ѝ придават метален блясък, особено при млади екземпляри. Отличителна анатомична особеност е острият кил, започващ от зоната зад хрилете и продължаващ чак до основата на аналната перка. Този кил е ясно изразен и без люспи – една от най-лесно забележимите характеристики на вида. Устата е малка, разположена в долната част на главата, адаптирана за събиране на храна от дъното. Страничната линия на тялото е леко вълнообразна и се простира по цялата му дължина. Сабицата обикновено достига дължина между 30 и 50 см, но при благоприятни условия може да надмине 60 см. Средното ѝ тегло е около 500 грама, като по-едри индивиди достигат до 2 килограма. Това я нарежда сред по-едрите представители на шарановите риби в Дунав. Начинът ѝ на живот е полупроходен – тя мигрира в различни участъци на реката в зависимост от сезона. Най-често се появява в нашите води през пролетта, когато търси места за размножаване, както и през есента и зимата, когато се придвижва към по-дълбоки и по-спокойни участъци. Размножителният период обикновено настъпва през пролетта, при повишаване на температурата на водата, но за разлика от други видове, сабицата не се размножава в затворени водоеми – тя има нужда от течение. Сабицата е всеядна, като основната ѝ храна се състои от дънни организми – ларви на насекоми, дребни червеи, мекотели и растителни остатъци. Предпочита участъци от реката с бавен до умерен ток, глинесто или песъчливо дъно, където се чувства защитена и намира достатъчно храна. Когато не се храни активно, тя се придържа към дъното, оставайки почти неподвижна, но в периоди на хранене е активна и се движи на ята, често в близост до бреговете. Поради интересната си форма, сребристо оцветяване и борбеност при улов, сабицата е ценена сред любителите на спортния риболов, особено по течението на Дунав. Въпреки това, месото ѝ е по-малко търсено, тъй като е сухо и с множество дребни кости, но някои рибари го използват за консервиране или приготвяне на рибена чорба.